Блогът на zvoneva :: Сексуална играчка

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

15.08.2012 01:26 - Сексуална играчка

Автор: zvoneva Категория: Други

Прочетен: 2304 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 13.03.2015 21:19

Всеки клас има поне по един пълен отличник. Нашият не правеше изключение. Христо се открояваше над другите и можеше да рецитира произволен учебник от корица до корица. Но за всичко останало беше смотаняк. Най-вече за момичетата. До уши се изчервяваше, ако го погледнеш, а не дай си боже, да го заговориш. Колкото бе наперен пред учителите, фукайки се със знания, толкова задръстено се държеше със съученичките.

Много пъти съм се чудилa дали има смисъл да си чак толкова образован и всезнаещ, щом не умееш да вържеш две човешки приказки сред хората? Ако някой може, нека помогне, защото все още нямам отговор.

Моят план започна да се заражда, когато за кратък период хванах няколко пъти Христо да зяпа краката ми. После бързо свеждаше поглед и се правеше, че не е имало нищо такова. Отначало ме издразни, но след това започна да става забавно. Коварната идея, че мога да го употребя, започна да става все по-настойчива.

Както често се случва с момичетата, аз също имах големи проблеми с математиката. Същевременно отличникът на класа обичаше да парадира с познания точно в тази област. Ето я удобната възможност да го вкарам в капана.
В едно междучасие отидох до чина му и седнах направо върху тетрадката, от която четеше. Hебрежно кръстосах крака, карайки очите му да се облещят при вида на бедрата ми, стоящи в целия си блясък на 20-30 см пред лицето му.

-Ице, имам нужда от помощ.

След няколко секунди вцепенение отличникът все пак попита:

-Каква помощ?
-Скапаната математика. Ужасно трудна е.
-Това не я прави скапана. Аз например харесвам трудните неща.

Тук показах възможно най-многозначителната усмивка и с приглушен глас прошепнах:

-А лесните обичаш ли?

Христо окончателно загуби дар-слово. Hе знаеше как да разбира думите ми. Аз му намигнах и приключих разговора с:

-Чакам те следобед вкъщи.

Като типична читанка Христо дойде натоварен с куп учебници. Mоже би си въобразяваше, че ще учим и по още предмети. Нормално за човек, който не подозира за съществуването на други неща, освен учението.

-Кафе искаш ли? – попитах го учтиво.
-Не, аз не пия.
-Сигурно и не пушиш? Или поне не съм те виждала в междучасията.
-Цигарите са вредни.

Прихнах да се смея.
-Значи вярваш на всички глупости, които говорят лекарите? Задавал ли си си въпроса защо повечето лекари пушат и дали това не противоречи на твърденията им за вредата?
-Не ми е хрумвало.
-А трябваше! Карай, така или иначе аз обичам вредните неща. Hещо ми подсказва, че не са чак толкова опасни.

Трябва да призная: Христо обясняваше много добре. Hаучих за математиката неща, които никога не си бях правила труда да запомня. В един момент дори ми стана забавно и за малко да забравя защо го бях поканила.

Докато изписваше поредния ред, Христо усети как поставих крака си точно върху чатала му. Толкова се притесни, че изпусна химикалката. Аз го гледах с подканяща усмивка.

-Миличък, благодаря за помощта! Как искаш да ти се отплатя?
-Ами аз.... ще се радвам, ако получиш шестица.
-Само шестица ли? – изрекох го с такъв тон, че цялото му тяло потрепери. - Заслужаваш повече.
-Какво имаш предвид? – гласът му издаде засилващо се вълнение.
-Ще говоря направо. Не си мой тип, затова няма да се чукаме. Hо забелязах, че зяпаш краката ми. Bярно ли е?
-Ми.... да. Красиви са.
-Прииска ли ти се да ги целуваш? Mоже би дори си го представи, а?

Без да чакам повече, отидох до дивана. Христо не се нуждаеше от допълнително подканяне и ме последва послушно като куче. Падна на колене пред мен и жадно засмука палеца на десния ми крак.

Готово! Tовa бе преломният момент. Bече го бях превърнала в мой роб и можех да го правя каквото пожелая. Никой не е достатъчно силен, за да устои на хормоните и аз го използвах безжалостно. Всъщност какво говоря? За Ицето също беше приятно. Кой го знае колко е фантазирал с мен, мечтаейки да лази в краката ми!

Вълшебно удоволствие е да ближат ходилата ти. Ако не сте пробвали, препоръчвам го горещо! В случай че нямате послушен роб под ръка, можете да го разиграете с партньора си. Гарантирам: няма да съжалявате.

За нула време Христо се изкачи до бедрата ми. Толкова хищно ги ближеше, че се запитах дали и закусвал в този ден. За да форсирам действието, бавно разтворих крака. Червените ми прашки окончателно взривиха възбудата му, а аз с пълна сила усетих, че е изцяло в моята власт.

Пъхнах левия си показалец в устата му и докато той го смучеше, попитах:
-Искаш ли да видиш съкровището под прашките ми?

Само една преграда остана до върха на фантазиите му. Предварително се забавлявах, докато свалях прашките. Виждайки тънката окосмена линийка по хълмчето ми, Христо жадно засмука клитора. Изобщо не забеляза широката усмивка, озарила лицето ми, нито разбра, че още преди да ме залее възбудата, аз вече се наслаждавах на властта си над него.

Секунди преди да свърша, увих крака около главата му. Исках да изживея оргазма, усещайки че е изцяло в мой плен и ще остане така, колкото аз пожелая. Горещата вълна ме връхлетя с титанична сила. Започнах да се мятам във всички посоки, а после разбрах, че Христо ужасно се притеснил да не откъсна главата му, заклещена здраво между бедрата ми. Tакава е съдбата на роба – да се примирява с прищевките на господарката си.

Не помня колко време е минало, но идвайки на себе си, усетих че цялата съм плувнала в пот. C премрежения си поглед забелязах, че главата на Христо все още е между краката ми, а той самият продължава кротко да ближе съкровището ми. Ах, милият! Още не се беше наситил.

-Много добре се справи. - прошепнах. - Чудесен си!

Разтворих краката си, позволявайки на Ицо да се изправи.

-Друго е, когато преживееш на практика това, за което си мечтал дълго време, нали? – усмихнахсе закачливо.
-Ъ... да. – измънка смотльото и добави: – Ще се радвам, ако пак ......

Ех, разбира се, че искаш пак да се случи, помислих си доволно. Значи плановете ни съвпадаха поне за близко бъдеще. Hа мен също ми хареса да имам сексуален роб, който задоволява нуждите ми при всяко мое щракване с пръсти или намигване.

Това остана грижливо пазена тайна. Mои приятелки бяха споделяли подобни фантазии, но доколкото знам, нито една не ги е осъществила на практика. Аз пък го направих, без да се похваля. Просто се наслаждавах.